Luke 8:5-15

5„Излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя, но бяха стъпкани и птиците ги изкълваха. 6Други паднаха на камък и когато поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага. 7Други пък паднаха между тръни и тръните, които израснаха с тях, ги заглушиха. 8 a А други зърна паднаха на добра почва, и като поникнаха, дадоха стократен плод.“Като каза това, извика: „Който има уши да слуша, нека слуша!“

9 Тогава учениците Му Го попитаха: „Какво значи тази притча?“ 10 b Той отговори: „На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство, а на другите се говори с притчи, та като гледат, да не виждат и като слушат, да не разбират.

Тълкувание на притчата за сеяча

Мт. 13:18-23 ; Мк. 4:13-20

11 Тази притча означава: семето е Божието слово. 12Зърната, паднали край пътя, са онези, които слушат словото, но след време идва дяволът и го грабва от сърцето им, за да не би да повярват и да се спасят. 13Падналото на камък са онези, които, като чуят словото, с радост го приемат; и те са без корен – за кратко време вярват, но във време на изпитание отстъпват от вярата. 14Падналото между тръните са онези, които са чули словото, но с времето затъват в грижи, богатство и житейски наслади и не принасят плод. 15А падналото на добра почва са онези, които са чули словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение.
Copyright information for BulCont